fbpx

“Вътрешният” свят или стигма ли е психичното здраве

Като цяло живеем във „външния“ свят – работим, общуваме, гледаме деца, решаваме ежедневно проблеми, грижим се за домакинство, за външния вид, за здравословни проблеми и т.н. В целия този водовъртеж сме толкова обърнати навън, че почти не остава време за „вътрешния“ свят – мислите ни, емоциите ни, нагласите ни или психичното ни здраве.

Според дефиницията на СЗО, здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто като отсъствие на болест или недъг. По тази логика психичното здраве не може да се определя просто като отсъствие на психична болест, а по-скоро като психологично благополучие (т.е. чувство, усещане за благополучие) или като състояние на благополучие, при което човек реализира своите способности, може да се справя с нормалните стресови ситуации, да работи продуктивно и е способен да допринася за своята обкръжение.

Зад сухата дефиниция се крият много личностни качества, които в същото време са характеристики на психичното здраве като самоувереност и самочувствие; самостоятелност и целенасоченост; способност за учене и работа, вкл. при затруднения; способност да се поема отговорност; сигурност, решителност и упоритост; способност да се контактува с другите, да се показва толерантност, добронамереност и любов; способност да се почива, планира, да се контролират емоциите и да се изразяват по подходящ начин и т.н.

Може да прозвучи еретично, но всъщност няма идеално психично здраве. По-важното е, че има стремеж за постигане на неговите оптимални характеристики, още повече, че то е изключително важен фактор и за по-добро физическо здраве.

Клиничните психиатри определят психичното здраве като отсъствие на психична болест, т.е. те го дефинират не чрез това какво то е, а чрез това какво то не е. Терминът психично заболяване се отнася общо за всички диагностицирани психични разстройства – здравни състояния, характеризиращи се с промени в мисленето, настроението или поведението, свързани с дистрес или нарушено функциониране. Тези признаци могат да бъдат постоянни, периодични и ремисивни или да се проявяват епизодично.

Най-често срещаните са тревожните и невротичните разстройства, зависимостта към алкохол и други психоактивни вещества, депресиите, свързаните със стрес разстройства, психосоматичните разстройства и разстройствата на съня. Коренът на повечето от тези разстройства се открива и при психично здравите хора, защото болестните симптоми са заложени и в здравата психика като преживявания и поведения (напр. тревожността). Разликата е, че в тези случаи те са с много по-малка интензивност и времетраене и са налице развити умения за контрол и справяне1. Поради тези особености, както и поради подценяването на тяхната медико-социална значимост, а и поради съществуващата психиатрична стигма („какво ще кажат хората“) голямата част от тези разстройства остават недиагностицирани и нелекувани.

Към факторите, допринасящи за отключването на психични разстройства се отнасят личностни (склонност към висок невротизъм или емоционална нестабилност, темперамент, песимизъм или силна наследственост за много психични разстройства като аутизъм и шизофрения, депресия, нарцистично разстройство на личността и тревожност) и външни (психологически травми в детството, тежка загуба или разделяне в семейства, злоупотреба с алкохол и наркотици, социални влияния като злоупотреба, пренебрегване, тормоз, социален стрес, травматични събития;проблеми, свързани със заетостта, социално-икономическото неравенство, липсата на социално сближаване).

В последната номенклатура на психичните болести (DSM-5) са представени повече от 500 психиатрични диагнози, но по-важна от броя е тревожната им статистика. Психичните заболявания са по-разпространени отколкото диабета, онкологичните или сърдечно-съдовите болести. Проучване през 2004 г. в Европа установява, че приблизително един на всеки четирима души страда от нарушения на настроението (13,9%), тревожни разстройства (13,6%) или алкохолна зависимост (5,2%). Жените и по-младите индивиди от двата пола са по-често засегнати, а приблизително 10% от децата между едно- и двугодишна възраст показват значителни емоционални и поведенчески проблеми.

Участниците в Европейската конференция „Заедно за психично здраве и благоденствие”, проведена през 2008 год. в Брюксел признават „психичното здраве като основно човешко право, което е необходимо за здравето, благоденствието и качеството на живот“. В учредения Европейски пакт за психично здраве и благоденствие те призовават за действие в пет основни области:

  1. Превенция на депресиите и самоубийствата – депресията е едно от най-разпространените и сериозни психични разстройства. Тя е сериозен рисков фактор по отношение на самоубийственото поведение. В ЕС на всеки девет минути умира човек в следствие на последиците от самоубийство. Опитите за самоубийство ще се увеличат десетократно.
  2. Психичното здраве при по-младите и в образователната система – основите на психичното здраве се поставят още в първите години на живота. Смята се, че до 50% от психичните разстройства се появяват по време на юношеските години. При 10 до 20% от младите се откриват проблеми с психичното здраве.
  3. Психичното здраве на работното място – ритъмът и естеството на работата не са вече същите, от което произтичат напрежения върху психичното здраве и благоденствието.
  4. Психичното здраве на възрастните хора – остаряването може да засили някои рискови фактори за психичното здраве и благоденствието, като загуба на социалната опора, която се осигурява от семейството и приятелите или появата на физически или невродегенеративни болести като болестта на Алцхаймер и други форми на деменция.
  5. Борбата срещу психиатричната стигма и социалната изолация – стигматизацията и социалното изключване, които представляват едновременно рискови фактори и последици от психичните разстройства, могат сериозно да възпрепятстват молбата за помощ и излекуването.

Ако хората със „сериозни“ диагнози са обект на специализирана медицинска помощ, то увеличаващият се брой на попадналите в плен на тревожността, безсънието, напрежението, страха, гнева или депресията се опитват да се справят сами, използвайки различни техники и средства.

Днес повече от всякога сме поставени в ситуация на хроничен стрес, който води до нарушения в нервната, имунната, сърдечно-съдовата, репродуктивната и храносмилателната системи, вкл. дисбиоза. Образува се порочен кръг, свързан със сериозни заболявания. Важно е да помним, че не си заслужава да се ядосваме за нещата, които не можем да променим. Трябва да променяме нещата, което можем, а едно от тях е грижата за здравето ни. Защото не е въпросът какво ни се случва, а как реагираме на това, което ни се случва.

Референции:

  1. Andreasen N. Brave New Brain. Oxford University Press, New York, 2001.
  2. Психичното здраве – описание и модели; Г. Попов; „Психично здраве“; 01.2020
  3. O’Connell, Mary Ellen; Boat, Thomas; Warner, Kenneth E., eds. (2009). “Table E-4 Risk Factors for Anxiety”. Prevention of Mental Disorders, Substance Abuse, and Problem Behaviors: A Developmental Perspective. National Academies Press. p. 530. ISBN 978-0-309-12674-8.
  4. “Cross-national comparisons of the prevalences and correlates of mental disorders. WHO International Consortium in Psychiatric Epidemiology”. Bulletin of the World Health Organization. 78 (4): 413–26. 2000. doi:10.1590/S0042-96862000000400003 (inactive 2019-01-15). PMC 2560724. PMID 10885160.
  5. Somers, Julian M; Goldner, Elliot M; Waraich, Paul; Hsu, Lorena (2006). “Prevalence and Incidence Studies of Anxiety Disorders: A Systematic Review of the Literature”. Canadian Journal of Psychiatry. 51 (2): 100–13. doi:10.1177/070674370605100206. PMID 16989109.
  6. Waraich, Paul; Goldner, Elliot M; Somers, Julian M; Hsu, Lorena (2004). “Prevalence and Incidence Studies of Mood Disorders: A Systematic Review of the Literature”. Canadian Journal of Psychiatry. 49 (2): 124–38. doi:10.1177/070674370404900208. PMID 15065747.
  7. Alonso, J. et al. “Prevalence of mental disorders in Europe: Results from the European Study of the Epidemiology of Mental Disorders (ESEMeD) project”. Acta Psychiatrica Scandinavica. 109(420): 21–27. doi:1111/j.1600-0047.2004.00327.x. PMID 15128384.
  8. Carter, Alice S.; Briggs-Gowan, Margaret J.; Davis, Naomi Ornstein (2004). “Assessment of young children’s social-emotional development and psychopathology: Recent advances and recommendations for practice”. Journal of Child Psychology and Psychiatry. 45(1): 109–34. doi:1046/j.0021-9630.2003.00316.x. PMID 14959805.