fbpx

Честотата на алергичните заболявания постоянно се увеличава като в момента обхваща до 20% от децата от западната цивилизация1. Оказва се, че те често са взаимносвързани, с наблюдавани общи имунни и чревни промени2.

Алергията е специфична реакция на имунната система към някои, по принцип безвредни вещества от околната среда, които се наричат алергени.

   Имунната система е сложно устроена и включва анатомични и физиологични бариери, клетки и молекули. Пример за това е чревната стена, която ни предпазва от чужди „нашественици” като вредни микроорганизми, токсини и други. Увреждането ѝ може да доведе до чревна пропускливост или „синдром на пропускливите черва“, при който патогените проникват през нея, предизвиквайки имунен отговор на свръхчувствителност. Пропускливите черва отдавна се свързват с развитието на алергии.

пробиотик

Чревната мукозна бариера е обитание на приблизително 70% от телесните имунни клетки. От друга страна тя е покрита и се влияе от разнообразна микрофлора, която играе важна роля в развитието и функционирането на съответната имунна система. Специфични полезни щамове изглежда, че стимулират регулаторните или имунните клетки6. При хора, страдащи от алергии се наблюдава дисбиоза (небалансирана чревна микробиота). Според „Хигиенната хипотеза“ стерилната среда на западния свят намалява взаимодействието ни с широк спектър от микроби, респективно и необходимата стимулация за еволюция на имунната система8,9. Това вероятно води до дисбаланс между Th1 и Th2 тип имунни отговори, което благоприятства развитието на IgE-медиирани алергии10.

Ето защо терапевтичните схеми при алергични заболявания могат да бъдат допълнени с прием на пробиотици, които коригират дисбаланса на чревната микробиота, контролират патогенния свръхрастеж, съдействат за възстановяването на чревната лигавица и нейните бариерни функции и подпомагат имунната система.3,11,12,14

Атопичен дерматит (екзема) – хронично или хронично-рецидивиращо заболяване, придружено от обрив и сърбеж. Локализацията и характеристиката на обрива са възрастово зависими и могат да варират от дискретни, ясно ограничени зони до обширно засягане на всички слоеве на кожата. Най-често заболяването започва през първите две години от живота15. Дисбиозата, пропускливите черва и хранителните алергени се асоциират с това състояние. С клинични проучвания е доказано, че многощамови пробиотични добавки ребалансират микрофлората, подобряват имунните функции, намаляват тежестта на симптомите и редуцират необходимостта от медикаменти. През 2011 г. Farid et al15 установяват, че много-щамов пробиотик (Protexin) значително намалява симптомите на екзема при кърмачета и малки деца само за 8 седмици. През 2001 г. Kalliomäki et al20 установяват, че пробиотикът Lactobacillus rhamnosus, прилаган превантивно по време на бременност и директно на бебета през първите 6 месеца от живота, намалява наполовина риска новородените да развият атопичен дерматит през първите две години от живота.

Астма – едно от най-честите дихателни заболявания, свързано с оток и обилна продукция на секрет и симптоми на задух и кашлица. Съпровожда се и от чревна пропускливост13. Ефикасността на пробиотиците при астма е спорна, но е доказано, че някои от тях намаляват възпалителните маркери, хиперреактивността на дихателните пътища и астматичните симптоми чрез индуциране на регулаторни механизми10, 21.

Сезонен алергичен ринит – възпалението на мукозната обвивка на носните канали, гърлото и очите предизвика симптоми като сълзене, хрема и запушен нос, сърбеж и кихане. През 2011 г. Wassenberg et al22 установяват, че пробиотик Lactobacillus, консумиран в продължение на месец, понижава назалната конгестия и сърбеж, както и имунните маркери при страдащи от алергичен ринит. Дори когато пробиотиците не са успели да подобрят симптомите в краткия период на проучването, при много от пациентите е налице понижение на имунните маркери и положително разместване в съотношението Th1 и Th223,24. Това показва, че е необходимо известно време, за да се повлияе на баланса на чревната микробиота и на повишения имунен отговор, особено при възрастни пациенти.

Хранителни алергии – реакция на свръхчувствителност към определени хранителни компоненти, която може да се прояви в рамките на няколко минути до часове с различни по тежест симптоми – от изтръпване, оток и затруднено дишане до животозастрашаващ анафилактичен шок. В развитието ѝ, както и при другите алергични заболявания роля играе имунната система. За разлика от тях, при хранителна непоносимост се касае за липса или дефицит на храносмилателен ензим, в резултат на което много по-бавно се получават гадене, подуване на корема и дискомфорт. Синдромът на пропускливите черва отдавна се асоциира с развитието на чувствителност към храни11,12. Изследване на Majamaa et al25  показва, че пробиотичен продукт, съдържащ Lactobacillus може да подпомогне лечението на хранителни алергии чрез облекчаване на чревното възпаление.

Клиничните проучвания демонстрират, че ефективността на пробиотиците при алергични заболявания варира в широки граници, като зависи от включените в състава щамове, дозата и продължителността на приема. Смята се, че ползотворният им ефект е по-голям при превенцията на атопичните болести25. В този смисъл поддържането на здрава и балансирана чревна микробиота по време на бременност, раждането по вагинален механизъм и кърменето са от изключително важно значение за правилното развитие на чревната микробиота и имунната система на новороденото. Много-щамовите пробиотични добавки са по-ефективни, тъй като осигуряват комбинация от специфични полезни действия.

Проучванията също доказват полезните имуномодулиращи ефекти на Витамин Д3, приеман по време на бременност, както и от новороденото, в комбинация със специфичните за възрастта пробиотични щамове.

Референции:

1. Nermes M, Kantele JM, Atosuo TJ, Salminen S, Isolauri E. 2011. Interaction of orally administered Lactobacillus rhamnosus GG with skin and gut microbiota and humoral immunity in infants with atopic dermatitis. Clinical & Experimental Allergy. 41: 370-377.

2. Lau S. 2013. What is new in the prevention of atopy and asthma? Curr Opin Allergy Clin Immunol. Apr;13(2):181-6.

3. Cartwright P. 2011. Probiotic Allies. How to Maximise the Health Benefits of your Microflora. Prentice Publishing, Ilford. pp40-49.

4. Vighi G, Marcucci F, Sensi L, Di Cara G, Frati F. 2008. Allergy and the gastrointestinal system. Clin Exp Immunol. Sep;153 Suppl 1:3-6.

5. Thum C, Cookson AL, Otter DE, McNabb WC, Hodgkinson AJ, Dyer J, Roy NC. 2012. Can nutritional modulation of maternal intestinal microbiota influence the devel-opment of the infant gastrointestinal tract? J Nutr. Nov;142(11):1921-8.

6. Ly NP, Litonjua A, Gold DR, Celedón JC. 2011. Gut microbiota, probiotics, and vita-min D: interrelated exposures influencing allergy, asthma, and obesity? J Allergy Clin Immunol. May;127(5):1087-94.

7. Penders J, Stobberingh EE, van den Brandt PA, Thijs C. 2007. The role of the intestinal microbiota in the development of atopic disorders. Allergy. 62(11):1223-36.

8. Schultz M, Göttl C, Young RJ, Iwen P, Vanderhoof JA. 2004. Administration of oral probiotic bacteria to pregnant women causes temporary infantile colonization. J Pediatr Gastroenterol Nutr. Mar;38(3):293-7.

9. Vassallo MF, Walker WA. 2008. Neonatal microbial flora and disease outcome. Nestle Nutr Workshop Ser Pediatr Program. 61:211-24.

10. Borchers AT, Selmi C, Meyers FJ, Keen CL, Gershwin ME. 2009. Probiotics and immunity. J Gastroenterol.44(1):26-46.

11. Mennigen R, Bruewer M. 2009. Effect of probiotics on intestinal barrier function. Ann N Y Acad Sci. 1165:183-9.

12. Rosenfeldt V, Benfeldt E, Valerius NH, Paerregaard A, Michaelsen KF. 2004. Effect of probiotics on gastrointestinal symptoms and small intestinal permeability in children with atopic dermatitis. J Pediatr. 145(5):612-6.

13. Hijazi Z, Molla AM, Al-Habashi H, Muawad WM, Molla AM, Sharma PN. 2004. Intesti-nal permeability is increased in bronchial asthma. Arch Dis Child. Mar;89(3):227-9.

14. Kalliomäki M, Isolauri E. 2003. Role of intestinal flora in the development of allergy. Curr Opin Allergy Clin Immunol. 3(1):15-20.

15. Farid R, Ahanchian H, Jabbari F, Moghiman T. 2011. Effect of a New Synbiotic Mixture on Atopic Dermatitis in Children: a Randomized-Controlled Trial. Iran J Pediatr. 21 (2): 225-230.

16. Krutman J. 2009. Pre- and probiotics for human skin. J. Dermatological science. 54: 1-5.

17. Pike MG, Heddle RJ, Boulton P, Turner MW, Atherton DJ. 1986. Increased intestinal permeability in atopic eczema. J Invest Dermatology. 86: 101-104.

18. Torii S, Torri A, Itoh K, Urisa A, Terada A, Fujisawa T, et al. 2011. Effects of oral administration of lactobacillus acidophilus L-92 on the symptoms and serum markers of atopic dermatitis in children. Int Arch Allergy Immunol. 154 (3): 236-245.

19. Wu KG, Li TH, Peng HJ. 2012. Lactobacillus salivarius plus fructo-oligosaccharide is superior to fructo-oligosaccharide alone for treating children with moderate to severe atopic dermatitis: a double-blind, randomized, clinical trial of efficacy and safety. Br J Dermatol. Jan;166(1):129-36.

20. Kalliomäki M, Salminen S, Arvilommi H, Kero P, Koskinen P, Isolauri E. 2001. Probiotics in primary prevention of atopic disease: a randomised placebo-controlled trial. Lancet. Apr 7;357(9262):1076-9.

21. Chen YS, Jan RL, Lin YL, Chen HH, Wang JY. 2010. Randomized placebo-controlled trial of lactobacillus on asthmatic children with allergic rhinitis. Pediatr Pulmonol. Nov;45(11):1111-20.

22. Wassenberg J, Nutten S, Audran R, Barbier N, Aubert V, Moulin J, Mercenier A, Spertini F. 2011. Effect of Lactobacillus paracasei ST11 on a nasal provocation test with grass pollen in allergic rhinitis. Clin Exp Allergy. Apr;41(4):565-73.

23. Koyama T, Kirjavainen PV, Fisher C, Anukam K, Summers K, Hekmat S, Reid G. 2010. Development and pilot evaluation of a novel probiotic mixture for the manage-ment of seasonal allergic rhinitis. Can J Microbiol. Sep;56(9):730-8.

24. Nagata Y, Yoshida M, Kitazawa H, Araki E, Gomyo T. 2010. Improvements in seasonal allergic disease with Lactobacillus plantarum No. 14. Biosci Biotechnol Biochem. 74(9):1869-77.

25. Majamaa H, Isolauri E. 1997. Probiotics: a novel approach in the management of food allergy. J Allergy Clin Immunol. Feb;99(2):179-85.

26. Lee J, Seto D, Bielory L. 2008. Meta-analysis of clinical trials of probiotics for prevention and treatment of pediatric atopic dermatitis. J Allergy Clin Immunol. Jan;121(1):116-121.e11.

27. Fogg MI, Spergel JM. 2003. Management of food allergies. Expert Opin Pharmaco-ther. Jul;4(7):1025-37.