Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността, за удобство на потребителя, както и за статистически цели. Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.

 

Ролята на пробиотиците при алергичните заболявания

Честотата на алергичните заболявания постоянно се увеличава като в момента обхваща до 20% от децата от западната цивилизация.(1) Оказва се, че всеки случай е често свързан с често срещани проблеми с имунната и чревна системи (2) Алергията се смята за нарушение на имунната система, при което безвредни хранителни вещества или такива от околната среда се третират като вредни, което кара имунната система да реагира неправилно към тях (3). Първият контакт може да причини повишаване на нивата на специфични IgE имунни маркери (антитела), които се ‘инструктират’ да помнят и реагират пресилено в бъдеще. Настоящото лечение се състои в това да се подтисне този имунен отговор с различни медикаменти. Въпреки това, тъй-като това е същият защитен механизъм, който тялото използва, за да ни защитава от наистина вредни патогенни, техният дълготраен прием може да не е полезен.
Чревната мукозна бариера е обитание на приблизително 70% от телесните имунни клетки (4) и е покрита и се влияе от разнообразна микрофлора, която играе важна роля в развитието и функционирането на съответната имунна система (5). Специфични полезни щамове изглежда стимулират повече регулаторни или имунни клетки, или такива, оказващи успокояващо въздействие(6). Дисбиозата (небалансирана микрофлора) или по-малко разнообразен набор от видове се наблюдава при индивиди, страдащи от алергични заболявания (6,7). „Хипотезата за хигиената” гласи, че стерилната околна среда на западния свят е ограничила нашето взаимодействие с широк спектър от микроби и необходима стимулация на имунната система(8, 9). Това вероятно се дължи на дисбаланс между имунните отговори тип Th1 и Th2, които спомагат за развитието на IgE-медиирани алергии (10).

Чревната стена осигурява важна защитна бариера за чуждите ‘нашественици” като вредни микроорганизми, токсини, възпалителни цитокини и големи несмлени парчета храна. Увреждането на тази обвивка, при което тя става по-порьозна, може да доведе до чревна пропускливост или ‘синдром на пропускливите черва’, при който чужди вещества могат да проникнат, предизвиквайки имунен отговор на свръхчувствителност. Пропускливите черва отдавна се свързват с развитието на алергии (11,12,13)
 
 
 
Здрав храносмилателен тракт – мукозната
мембрана позволява само на хранителните
вещества да преминават, докато бариерата
блокира навлизането на токсини.
 
Синдром на пропускливите – бариерата
е раздразнена, а мукозната мембрана не
функционира. Това блокира абсорбцията
на хранителни вещества. В същото време
позволява на токсините да навлизат в кръвния поток.
 
Затова, приемът на пробиотици може да се счита за част от плана за справяне с дисбаланса на чревната микрофлора, за модулиране на съответната имунна система, за контролиране на патогенния свръхрастеж и токсичните отпадни продукти, за подобряване на чревната ефикасност и за възстановяване на чревната лигавица (3, 11, 12, 14).

Екзема
Екземата (атопичен дерматит) е често срещана кожна болест, особено при деца (15), при която кожата се възпалява, става суха и сърбяща. Кожата осигурява физическа бариера срещу околната среда и се състои от малък брой организми в микрофлората в сравнение с червото (16). Тази бариера се уврежда при екзема, което води до анормален възпалителен отговор към безобидни алергени или дразнители от околната среда като химикали и почистващи препарати. Дисбиозата, пропускливите черва и хранителните алергени се асоциират с това състояние (12,17). В някои проучвания е доказано, че пробиотичните добавки ребалансират чревната флора, подобряват имунната функция (1), намаляват тежестта на симптомите (18) и редуцират нуждата от медикаменти(19). През 2011 Фарид и сътр. откриват, че многощамов пробиотик (Bio-Kult) значително редуцира симптомите на екзема при бебета и малки деца самои в рамките на 8 седмици. През 2001 Калиомаки и сътр. (20) откриват,че пробиотик с Lactobacillus rhamnosus, който се дава превантивно по време на бременност и директно на бебета през първите 6 месеца, намалява наполовина риска от развиване на атопична екзема през първите две години от живота.

Астма
Астмата е възпалително заболяване на дихателната система, при което въздухоносните пътища се възпаляват и отичат и произвеждат прекомерно много слуз, което от своя страна стеснява въздушните пътища и ограничава въздушния поток, като по този начин предизвиква симптоми като задух, хрипове, стягане в гърдите и кашляне. Наблюдава се също и чревна пропускливост при индивидите, стадащи от астма (13). Въпреки че ефикасността на пробиотиците върху астмата остава спорна, някои проучвания показват ранни положителни ефекти върху редукцията на алерген специфичните IgE антитела от части поради модулирането на системната продукция на цитокини. Доказано е, че определени пробиотици намалят възпалителните маркери, хиперреактивност на дихателните пътища и астматичните симптоми чрез индуциране на регулаторни механизми (10, 21).

Сенна хрема
Сенната хрема или сезонният алергичен ринит включва възпаление на мукозната обвивка на назалните канали, гърлото и очите, което предизвика симптоми като възпалени очи, запушен нос, сърбеж и кихане. Въздушни частици, отделени от местни дървета, треви и цветя се вдишват и според паметта се възприемат като чужди тела, което причинява прекалено тежък имунен отговор и отделяне на хистамин. През 2011 Васенберг и сътр. (22) откриват, че пробиотик с Lactobacillus, приеман в рамките на един месец облекчава запушването на носа и сърбежа и намаля имунните отговори при страдащи от алергичен ринит. Дори когато пробиотиците не успяват да облекчат симптомите в краткотрайната продължителност на проучването, много от тях показват положителна редукция на имунните маркери и особено позитивна промята при съотношението на Th1 и Th2 (23,24). Това е индикатор, че повлияването на баланса на чревната микрофлора и повишените имунни отговори отнема време особено при възрастните.

Хранителни алергии
Хранителната алергия е реакция на свръхчувствителност към определени хранителни компоненти (често протеини като зърнен глутен или млечен казеин) обикновено в рамките на няколко минути до няколко часа след консумиране на въпросната храна. Това отново е последствие от нефункционираща имунна система (17), при която специфични IgE антитела погрешно разпознават тези компоненти като вредни и отключват освобождаването на възпалителни химикали като хистамин. Най-честите симптоми включват изтръпване, сърбеж или подуване на устата или лицето, запушване на носа, затруднено дишане, коремна болка, диария, повръщане или замаяност. При животозастрашаващата анафилаксия симптомите са по-тежки. При истинска алергия проблемната храна трябва да се избягва напълно. От друга страна реакция на непоносимост към храни се проявява много по-бавно, понякога дни по-късно и може да предизвика гадене, подуване, коремни болки и диария. Пропускливите черва отдавна се асоциират с развиване на чувствителност към храни (11, 12). Проучване на Майама и сътр. (25) демонстрира, че пробиотик с Lactobacillus може да е полезен инструмент за лечението на хранителни алергии чрез облекчаване на чревното възпаление.

Заключение
Пробиотичната ефективност срещу алергични реакции варира в широки граници в различните проучвания, както и щамовете, дозировката и продължителността на приема от различните индивиди, като често изглежда е по-ефективен в превенцията на атопичните болести вместо лечението им (25). Може да се каже, че именно балансът на цялата чревна микрофлора с богата смесица от микроби в дългосрочен план е от по-голяма полза, отколкото наличието на един единствен щам за кратък период. По тази причина здравата чревна микрофлора на майката е изключително важна по време на бременност, вагинално раждане и кърмене, за да се повлияе на здравословното развитие на чревната флора на бебето и съответната имунна система. Тъй-като се оказва, че индивидуалните пробиотични щамове имат специфични полезни ефекти, многощамовият пробиотик може да се счита за по-ефективен.

Вероятни хранителни алергии, които да се избягват:
  • Млечни продукти (особено пастьоризирано краве мляко)
  • Зърнени храни, съдържащи пшеница и глутен
  • фъстъци
  • яйца
  • соя
  • риба и морски дарове
  • консерванти, добавки и хранителни оцветители
  • кофеин и алкохол

Естествени пресни храни, които е по-малко вероятно да предизвикат алергични реакции:
  • цветна гама зеленчуци, салати и плодове (особено лук, чесън, праз и пресен лук)
  • пилешко, месо и карантия (смята се, че има компоненти, които хранят чревните клетки)
  • зехтин, масла от различни семена и кокосово масло
  • лют червен пипер, джинджифил и куркума (смата се, че имат естествени противовъзпалителни свойства)
  • непастьоризиран мед местно рпоизводство (особено преди началото на сезона на сенните хреми)
  • билкови чйове – коприва, хибискус, джиднджифил и лайка (естествени антихистамини)
  • мазна риба ( знае се, че има противовъзпалитени свойства, въпреки че може да е елрген за определенио индивиди)
 
Като многостранен подход клиничните опити също показват полезните имунни модулиращи ефекти върху майки, които приемат достатъчно витамин Д по време на бременност (2), който най-ефикасно се набавя от кратко внимателно ежедневно излагане на слънце без слънцезащитен крем, както и приемане на добавки по време на зимните месеци.
 

References

1. Nermes M, Kantele JM, Atosuo TJ, Salminen S, Isolauri E. 2011. Interaction of orally administered Lactobacillus rhamnosus GG with skin and gut microbiota and humoral immunity in infants with atopic dermatitis. Clinical & Experimental Allergy. 41: 370-377.
2. Lau S. 2013. What is new in the prevention of atopy and asthma? Curr Opin Allergy Clin Immunol. Apr;13(2):181-6.
3. Cartwright P. 2011. Probiotic Allies. How to Maximise the Health Benefits of your Microflora. Prentice Publishing, Ilford. pp40-49.
4. Vighi G, Marcucci F, Sensi L, Di Cara G, Frati F. 2008. Allergy and the gastrointestinal system. Clin Exp Immunol. Sep;153 Suppl 1:3-6.
5. Thum C, Cookson AL, Otter DE, McNabb WC, Hodgkinson AJ, Dyer J, Roy NC. 2012. Can nutritional modulation of maternal intestinal microbiota influence the devel-opment of the infant gastrointestinal tract? J Nutr. Nov;142(11):1921-8.
6. Ly NP, Litonjua A, Gold DR, Celedón JC. 2011. Gut microbiota, probiotics, and vita-min D: interrelated exposures influencing allergy, asthma, and obesity? J Allergy Clin Immunol. May;127(5):1087-94.
7. Penders J, Stobberingh EE, van den Brandt PA, Thijs C. 2007. The role of the intestinal microbiota in the development of atopic disorders. Allergy. 62(11):1223-36.
8. Schultz M, Göttl C, Young RJ, Iwen P, Vanderhoof JA. 2004. Administration of oral probiotic bacteria to pregnant women causes temporary infantile colonization. J Pediatr Gastroenterol Nutr. Mar;38(3):293-7.
9. Vassallo MF, Walker WA. 2008. Neonatal microbial flora and disease outcome. Nestle Nutr Workshop Ser Pediatr Program. 61:211-24.
10. Borchers AT, Selmi C, Meyers FJ, Keen CL, Gershwin ME. 2009. Probiotics and immu-nity. J Gastroenterol.44(1):26-46.
11. Mennigen R, Bruewer M. 2009. Effect of probiotics on intestinal barrier function. Ann N Y Acad Sci. 1165:183-9.
12. Rosenfeldt V, Benfeldt E, Valerius NH, Paerregaard A, Michaelsen KF. 2004. Effect of probiotics on gastrointestinal symptoms and small intestinal permeability in children with atopic dermatitis. J Pediatr. 145(5):612-6.
13. Hijazi Z, Molla AM, Al-Habashi H, Muawad WM, Molla AM, Sharma PN. 2004. Intesti-nal permeability is increased in bronchial asthma. Arch Dis Child. Mar;89(3):227-9.
14. Kalliomäki M, Isolauri E. 2003. Role of intestinal flora in the development of allergy. Curr Opin Allergy Clin Immunol. 3(1):15-20.
15. Farid R, Ahanchian H, Jabbari F, Moghiman T. 2011. Effect of a New Synbiotic Mixture on Atopic Dermatitis in Children: a Randomized-Controlled Trial. Iran J Pediatr. 21 (2): 225-230.
16. Krutman J. 2009. Pre- and probiotics for human skin. J. Dermatological science. 54: 1-5.
17. Pike MG, Heddle RJ, Boulton P, Turner MW, Atherton DJ. 1986. Increased intestinal permeability in atopic eczema. J Invest Dermatology. 86: 101-104.
18. Torii S, Torri A, Itoh K, Urisa A, Terada A, Fujisawa T, et al. 2011. Effects of oral admin-istration of lactobacillus acidophilus L-92 on the symptoms and serum markers of atopic dermatitis in children. Int Arch Allergy Immunol. 154 (3): 236-245.
19. Wu KG, Li TH, Peng HJ. 2012. Lactobacillus salivarius plus fructo-oligosaccharide is su-perior to fructo-oligosaccharide alone for treating children with moderate to severe atopic dermatitis: a double-blind, randomized, clinical trial of efficacy and safety. Br J Dermatol. Jan;166(1):129-36.
20. Kalliomäki M, Salminen S, Arvilommi H, Kero P, Koskinen P, Isolauri E. 2001. Probiotics in primary prevention of atopic disease: a randomised placebo-controlled trial. Lancet. Apr 7;357(9262):1076-9.
21. Chen YS, Jan RL, Lin YL, Chen HH, Wang JY. 2010. Randomized placebo-controlled trial of lactobacillus on asthmatic children with allergic rhinitis. Pediatr Pulmonol. Nov;45(11):1111-
22. Wassenberg J, Nutten S, Audran R, Barbier N, Aubert V, Moulin J, Mercenier A, Spertini F. 2011. Effect of Lactobacillus paracasei ST11 on a nasal provocation test with grass pollen in allergic rhinitis. Clin Exp Allergy. Apr;41(4):565-73.
23. Koyama T, Kirjavainen PV, Fisher C, Anukam K, Summers K, Hekmat S, Reid G. 2010. Development and pilot evaluation of a novel probiotic mixture for the manage-ment of seasonal allergic rhinitis. Can J Microbiol. Sep;56(9):730-8.
24. Nagata Y, Yoshida M, Kitazawa H, Araki E, Gomyo T. 2010. Improvements in seasonal allergic disease with Lactobacillus plantarum No. 14. Biosci Biotechnol Biochem. 74(9):1869-77.
25. Majamaa H, Isolauri E. 1997. Probiotics: a novel approach in the management of food allergy. J Allergy Clin Immunol. Feb;99(2):179-85.
26. Lee J, Seto D, Bielory L. 2008. Meta-analysis of clinical trials of probiotics for prevention and treatment of pediatric atopic dermatitis. J Allergy Clin Immunol. Jan;121(1):116-121.e11.
27. Fogg MI, Spergel JM. 2003. Management of food allergies. Expert Opin Pharmaco-ther. Jul;4(7):1025-37.